Колко далеч е твърде далечч

Как дойде самата идея не мога да кажа, беше като онези проблясъци на изключителна глупост, които просто не изчечват от главата ти, докато не ги превърнеш в реалност и ето!
След сравнително ужасен близо четири асов полет, пристигнах в страната на промените - политическите, метеорологичните и най-вече личните. От момента, в който идеята бръмна в главата ми, до днес, за скромните две седмици, напуснах двете си идеални работни позиции, с които за месец изкарвах парите, с които родителите ми живеят средно около три месеца. 
Защо ще ме попитате?
Както ме нарекоха на летището - аз съм емигрант и освен спестените си пари от перфектния си живот в София и това, което успях да събера в 25 килограмовия си куфар, тук нямам нищичко. Да се върнем на въпроса - защо?
Не мога да си отговоря и когато днес на интервщто за разрешително за работа ме попитаха "Йоана, вие защо дойдохте в страната ни?" отговорих същото - не знам, благодарение на което, вероятно няма да получа въпросния документ. Мисля, че избрах именно Англия, защото единствено тази страна е толкова безкрайно тъжна, колкото и аз съм била последната година. А едно от малкото неща, които знам от математиката е, че минус по минус прави плюс. Мисля, че цялото това пътешествие ми е толкова нужно, за да възстановя емоционалното си равновесие, колкото в момемта ми е нужна работа, за да възвърна финансовото си такова. Същото бих могла да кажа и за сексуалното, но ще ви го спестя за сега.
Истината е, че не спирах да си задавам въпроса "Колко точно далеч е твърде далеч и колко извън себе си може да излезем, за да се чувстваме удобно в кожата си после?". Отговорих си някъде между въпросните два часа часова разлика - много далеч. Толкова, че да си повтаряш "какво по даволите" без да спираш и да не си даваш сметка в каква каша точно си се забъркал. Разбира се като изключим липсата на всякакъв нощен живот, има достатъчно кафенета на Costa и Starbucks, в които спокойно мога да отсядам, за да ви пиша колко всъщност отччайващо отчаяна съм.
Ако за София бях казала "Тя е идеална, за да страдаш в нея",  то Манчетър не е! 

П.С: Обаче дрехите и книгите са ужасно евтини! Така, че спасение дебне отвсякъде както беше казал един велик ум, чието име не се сещам в момента. 

До скоро!


Коментари

Липсват ли ви латиноамериканските сериали?