Служебна победа

Без значение кой ден е, кафето го пия като ритуал - задължително дълго. Все едно се любиш със стар любовник, за последно. Обикновено сутрин нахвърлям какво мисля да правя през целия ден и движа между часовете като състезател, но не днес, днес няма. Преди време, в ранната ми тийнейджърска възраст бях открила страница в голяма социална мрежа, в която други момичета пишеха писма адресирани към бившите им гаджета, които така и не изпращаха (но обикаляха свободно интернет пространството де ама друг въпрос). Колкото и да пораствах все ми се въртеше в акъла това писмо, което аз така и не написах. После пък станах съвсем жена и разбрах, че голямата любов не съществува, тя е създадена от жените, за да оправдават грешките вързани с неподходящи мъже, но да речем, че ако съществуваше, моето писмо би било такова:

"Вероятно ако не харчех толкова пари за обувки и парфюми, щях спокойно да се преместя в някоя малка страна и да пия много вино пишейки за нискобюджетни списания, но уви. Аз съм те преживяла, и те преживявам всеки ден минута преди да отворя очи и минута след като ги затворя. Ти си дим - виждам те и не мога да те уловя - тровиш ме, мърсиш ми въздуха. Ти си инсомния и си илюзия, защото отдавна ти не си ти и аз не съм аз, други сме и аз не те обичам сега. Обичта ми е в друго измерение, което преди сме създавали, което ти напусна, а аз още те  чакам в него. Ти си празен, като кутията старо мляко в хладилника ми - знам, че е празна и останалото мляко е вкиснало, но не я изхвърлям. За какво ми е проклетото мляко, като аз дори кафе с него не си правя - да знам, че го има. Адът има десет кръга, сигурна съм, и ти си десетия и след всеки мъж, когото нараня отивам там - в теб. И ме гориш на клада, на бавен огън, гасиш ме и пак. Накрая пия една студена вода както се казва и продължавам. Нищо не ми оставяш, физически, просто блуждаеш в мен и когато си помисля, да те забравя - идваш. Все едно те е стах да ме пуснеш, да не би да продължа без теб, а аз не бягам - това толкова улеснява нещата. Аз бях добър човек, ходех на църква и спазвах годишните пости,сега ме е страм да погледна икона, всички съм ги обърнала с гръб. Не знам колко грехове имам, но всички са с твоето име. 
Играем я тази игра от години,  понякога печелех аз, понякога ти, и всеки път беше за последно.Сега ще играем ли? - Няма! Тази победа ти я оставям - служебна, отказах се. Доскуча ми. Не са ли ти казвали, че на жените им писва най-вече от скука? И началото знам и края - едно и също. Все ми е тая в Ада ли ще отида или в Рая, ти си ми присъда отдавна, прощавай, сега не ми се играя, живее ми се,  има време да се обичаме."

Имам една приятелка, която казва "трябва да спрем", всеки път когато стане въпрос за мъже, тя също смята голямата любов за глупост, аз любовта не я пресмятам, не съм на "ти" с математиката от втори клас. 

ТРЯБВА ДА СПРЕМ, защото всички грешки с теб, те правят любов :)


А ти написа ли си писмото?

Коментари

Липсват ли ви латиноамериканските сериали?