За Коледа

Знам, че обикновено декември не пиша, оставям ви да се порадвате на празниците и да се отдадете на коледното настроение, но тази година ще съм Гринч. Какво толкова й харесвате на Коледа? 

Макар родителите ми упорито да продължават да правят опити да ме накарат да се прибера за празниците, тази година реших да си почина. И без друго въпросите от сорта "ти гадже няма ли да си хванеш?" или "да не искаш да останеш стара мома?" вече се изтъркаха. Един от плюсовете на големия град е, че можеш да си поръчаш празнична вечеря, която да ядеш в леглото без да нарушиш християнския ритуал и без да изневериш на себе си. Като един добър Дядо Коледа ще доставя подаръците на всичките си близки (като се замисля може и по куриер да ги пратя), но Коледа не е моят празник. В повече ми идва равносметката на изминалите 12 месеца, вероятно, защото аз оплексвам нещата по един съвършен начин всяка година, не знам, но е факт.
Все пак явно магията при повечето хора работи. Майка ми и баща ми, които са разведени от цял век ще прекарат празника заедно, брат ми, който е в страхотна връзка със страхотна жена, дядо ми, които има деменция някак успява да се опомни и това кара баба да сияе, а аз ли? Аз влядея съвършена рецепта за греяно вино, всяка година го приготвям и го изпивам наблюдавайки сценката отстрани. Как да не обичам Коледа, а? Вероятно ако не бях толкова далеч от близките си и не бях толкова амбициозна щях да живея прекрасно с някой глупак, който да мъкна със себе си по семейните сбирки ама тц. Все пак получих невероятно предложение да организирам коледно парти и успях да се измъкна точно навреме с репликата "Съжалявам, но се налага да работя, тази година няма да успея"

За жалост знам, че не съм сама и по света има стотици ако не и милиони хора, в същата нелепа ситуация. Аз съм се научила да владея живота на сама жена перфектно и се справям, после идва някой празник и обърква нещата.

Подарявам ви този текст и ако се почувствате отчаяни, пишете, да дам рецептата за виното ;)

 

"- Здравей, може би не се познаваме? Приятно ми е, казвам се Тъга. Почти толкова тъжна съм, колкото тъгата от романа на Франсоаз Саган. Мъка съм и най-често се случвам на себе си.

Когато вярвах, че чудесата се случват, а не ги случваш сам, беше страхотно! Вярвах, че заслужавам да ми се случи нещо хубаво, защото така правят хората, надяват се и са щастливи. Проста аритметика.
После, понеже никак не обичам да чакам, реших и аз да започна да се случвам. Случих се на най-вече на себе си... и спрях да се надявам. Започнах сама да съм си чудо и се превърнах в тъга. Казах ли ти вече колко ми е приятно да се запознаем?

Имам много качества, най-вече, че освен тъжна съм и самотна. Е, все пак всеки иска да му се случи чудо, но не всеки иска да си го пази, нали? Веднъж щом се случиш, за какво ще си после? Понеже все бързам и нямам време за нищо, всеки ден като се събудя се моля, мъничко, но се моля. Искам (забележи, искам, не се надявам), никой от близките ми да не умира, моля се да преживеят поне още един ден, в който да намеря време да им кажа колко ги обичам. Обаче аз никога не намирам време, а те продължават да живеят без да знам кой ден ще им е последен.

- Те не знаят, че се казвам Тъга, нека си остане между нас, става ли?

Знаеш ли, че мен никой не се опитва да ме прави щастлива. Защото няма смисъл. Защото никой, никога не ме вижда нещастна, а щом не ме вижда, няма защо да си прави труда?
Щастието е само за крайни случаи.

Не искам да ме разбереш погрешно. Не искам да говорим за мен. Говорим за теб. 
Спри да се молиш, научи се да вярваш.
Не ставай чудо, чудото е тъга.
Бъди щастие и се случи на себе си.
Случи се на мен.
Аз ще си те пазя."

 

                                                                                                                                                                                                                                                                         Искрено ваш,

                                                                                                                                                                                                                                             Гринч.

Коментари

Липсват ли ви латиноамериканските сериали?