Ася Дюлева: Разчитам на усета си, а не на чуждите грамажи

Здравей Ася, разкажи ни малко повече за участието си в MasterChef и по-точно за причините, които те отведоха във формата?
Здравейте. Причините не са никак малко. Главно се явих на кастингите заради емоцията, имах нужда да се самопредизвикам. От друга страна интереса ми към кулинарията започна от съвсем ранна детска възраст. На 14 години аз и сестра ми останахме сами в България, защото родителите ни заминаха в Испания, трябваше да си разделим домакинските задължения, тя чистеше, а аз готвех, не крия, че това наистина ме изгради като характер.

Очакваше ли да получиш бялата престилка?
Ще бъда искрена... Бях доста притеснена, за пръв път не повярвах във възможностите си, може би защото наблюдавах работата на останалите. Не очаквах нито едно „да”, а после късмета ми се усмихна. Много добре помня мига, когато се появих с престилката и сълзите на сестра ми, това бе възможно най-добрият старт.

Ти си завършила професионална гимназия с профил Производство и обслужване, училището ли роди тази страст?
Училището просто я подхрани. Предисторията обаче е друга, исках да се занимавам със сомелиерство, да усвоя не само основата, но и да се развия на възможно най-високо ниво. Срещата с един човек промени бъдещето ми. Юлия Панджерова е учител, готвач, но на първо място човек. Тя ме научи, че готвачите творят, а не просто готвят. А в изкуството нямаш право на грешки.

Самата ти се определи като едно антирецептурно момиче, какво те вдъхновява?
Това е един сложен въпрос и често не намирам отговор. Всичко зависи от настроението ми. Интересното е, че се вдъхновявам по един и същ начин, както от готвач със сериозен опит, така и от някои с прости идеи. Две крайности, на които отдавам цялата си енергия. Не готвя по рецептурник, това е факт. Всичко идва на момента, разчитам на усета си, а не на чуждите грамажи.

Кухнята ли е твоето любимо място?
Не... (смее се) Обичам да бъда навън, да се разхождам, да спортувам, да съм сред природата с приятели и пр. Вкъщи не готвя толкова често, може би това се дължи на дългите часове, които прекарвам в работна среда.

Усещаш ли конкуренция в лицата на останалите участници?
Разбира се. Аз съм най-младият участник във формата, знам, че останалите са доста по-напред, имайки предвид опита и познанията, които притежават, но нека не забравяме кой е леопардът в кухнята!

А успя ли да създадеш приятелства в тази кулинарна битка?
Определено. Аз се надявах на това... Тези отношения винаги са били приоритет в живота ми. Преди всичко сме хора, трябва да се уважаваме, да споделяме идеи и да даваме обективни оценки. Разбирам се чудесно с всеки един от участниците, но за никого не е тайна, че приятелството ми с Теодора Генкова се пренесе извън предаването.

Какво е чувството да имаш само пет минути за пазар?
Една дума – кошмарно. Аз обичам да пазарувам с часове, да имам времето да помисля какво ще ми е необходимо, да си го представя, в MasterChef подобно нещо не се случва... Истината е, че в няколко епизода просто взимах каквото ми падне, идеите дойдоха в последствие.

Имало ли е моменти, в които не си била сигурна в себе си и презентацията на поставената задача?
Случвало се е, но този въпрос отново ме затруднява. Аз рядко се критикувам, защото знам, че давам всичко от себе си. Една от задачите ми беше свързана с приготвянето на ястие с хляб и лук, това което ми дойде на ум беше да избягам от простата идея за хляба... Още помня катастрофата в чинията, очаквах да ме изгонят.

Кое е по-важно – твоето лично удовлетворение от добре свършената работа или оценката на журито?
Бих казала, че е симетрия от двете.

На всяка цена ли се бориш за победата?
Много често насърчавам близките си и ги уча, че не всичко трябва да е на всяка цена, това не важи за мен. Винаги се получава обратното, аз съм силен и борбен дух, никое място след първото не ми е по вкуса.

Какво в твоя случай е силен и борбен дух?
Вярвам в себе си и възможностите си, нямам граница, целя се във високото, искам моите родители да се гордеят с мен, те са взискателни, малките победи за тях са път към нещо много по-голямо, не бих ги разочаровала.

Разкажи ни за сомелиерството и занаята на твоите родители, какво си наследила от тях?
Семейството ми се занимава с началната обработка на лозята, заминаха докато аз бях още дете. Чувахме се всеки ден, те ми разказваха как протича работата им. Имах интерес, баща ми ме научи да разпознавам различните сортове грозде, не крия, че и до днес го разпитвам за малките детайли в занаята.

Семейството и близките подкрепиха ли участието ти в MasterChef?
Изненадващо, но не. Майка ми беше против, искаше да продължа да уча, мислеше си, че няма да успея. Всъщност нейният отказ ме мотивира и в момента правя всичко по силите си, за да стигна до финала.

В медийното пространство се появи информация, че съвсем скоро ще се превърнеш във футболна съпруга, вярно ли е?
Аз нямам подобна информация, нямам и пръстен... (смее се) Да, имам футболист до себе си, който обичам и ме обича, но не сме обмисляли идеята за брак, все пак сме доста млади, живота е пред нас, в момента гоним образование и кариера.

От колко години си с Иван, той как гледа на представянето ти до този момент?
Почти четири години. Иван ме подкрепя, дори се вълнува много повече от мен. Проявява интерес и се старае да бъде част от преживяването ми, за което истински му благодаря.

Случвало ли се да те замести в кухнята?
Уж футболист, а готви. (смее се) Смея да твърдя, че родителите му са го изградили, освен като характер на терена и в живота, така и като мъж, който се грижи за половинката си.

Сравнително бързо се превърна в любимка на зрителите, разпознават ли те навън?
Да, спират ме за снимки и автографи. Хората са изключително мили, вдъхват ми увереност. Децата ме оставят без думи...

Ася, дълги години си се занимавала с художествена гимнастика, какво се случи?
Получих сериозна травма на китката си, имаше два варианта, или окончателно да приключа спортната си кариера, или да ме оперират с 50% шанс за напълно възстановяване. Родителите ми бяха против, защото знаеха, че положението е наистина сериозно, не желаеха да се обнадеждавам напразно.

Успя ли да преживееш травмата и края на тренировките?
На този етап – да. В началото не ми беше лесно, плаках месеци наред, защото знаех, че една мечта се проваля. Но когато нещо умира, друго се ражда на негово място, и ето ме днес, като участник в MasterChef.

Определиха те като една от най-привлекателните участнички, как поддържаш формата си в момента?
Не тренирам всеки ден, при мен по-скоро е ген, хапвам си от всичко по-много и ето резултата... (смее се)

Получаваш ли комплименти от мъжете в предаването, ласкае ли те вниманието?
Всяка жена се ласкае от мъжкото внимание. Случвало се е да получавам комплименти, но най-милите са тези от Иван.

Какво ще се случи, ако спечелиш формата, коя ще е следващата стъпка?
Ще се опитам да градя кариера, знам, че няма да е лесно, най-вероятно ще имам финансови спънки, но това няма да ме спре. Искам да отворя бодега в родния си край – Неделино, родителите ми да се върнат и да работят за себе си.

Какво би си пожелала в личен и професионален план?
На първо място аз и близките ми да сме живи и здрави, всичко останало е постижимо.


АВТОР: СТЕФАНИ ТОНЕВА

Коментари

Липсват ли ви латиноамериканските сериали?