Ако ти е неудобно да казваш "НЕ"

За какво говорим?

Представи си, че си купила вила, но продавачът не знае колко декара е тя, а ограда между теб и съседите няма. Добре би било да се посадят храсти с малини или цветя, но не знаеш къде. И с бански не можеш да излезеш, за да не се окажеш на територията на дядото, който ти е съсед. Него не го притеснява да пуши под балкона ти, но ти не го и гониш, защото ти е неудобно. Може и да има право. Нали живееш в такъв свят, в който вътрешните граници са неправилно построени. Няма усещане за свобода и безопасност, а има чувство за вина, вътрешни конфликти („Аз права ли съм или не?”) и страх да не се обиди някой. Психолозите казват, че хората с ясни вътрешни граници имат ясно съзнание как може да се държат с тях и как не трябва, за какво са отговорни и за какво не трябва да изпитват вина пред другите. Ако границите са неясни, ние позволяваме на другите да правят с нас каквото си искат, само за да не се мъчим. Стремежът да сме добри не е лош, но липсата на рамки вреди не само на психиката, а и на здравето.

Умора, тревожност, депресия, безсъние, дори алкохолизъм и наркомания – това са част от проблемите на тези, които не могат да сложат черта между себе си и другите. На тези хора непрекъснато не им достигат сили. Те ги хабят за вършене на чужди задачи, но и не се изпълват с енергия, отказвайки се от прояви на любов във вид на помощ и подкрепа, подтиснати са, стесняват се и се чувстват недостойни. Как си се оказала в този омагьосан кръг?

Не си длъжна да носиш отговорност за чувствата или избора на другите хора.

Как наистина?

Звучи банално, но и това е предопределено от детството. Точно тогава си се учила да разграничаваш кое е твое, кое чуждо, на какво можеш да повлияеш, какво не можеш да промениш, дори и да се въргаляш на пода истерично половин час. Според психолозите е много важно какви послания получаваме в първите ни шест години, какви образци на поведение сме виждали, защо са ни се карали или са ни поощрявали родителите. Колкото повече травми сме получили в детството, толкова по-размити са границите, когато станем по-големи. Това може да се случи, когато родителите се дистанцират от детето при всеки признак за неговата самостоятелност: „Държиш се лошо, не те обичам!”. Границите се нарушават и когато възрастните наказват децата за грешки твърде много или обратното, когато не ги контролират достатъчно, държат се непоследователно, например под влияние на алкохол или нанасят сериозна психологическа травма.

Как да живеем така?

Ако имаш късмета да си станала стабилна личност, смятай че ти е потръгнало. Кой родител не е направил поне една от горните грешки? Може майка ти и баща ти да са се издънили яко, но едва ли има смисъл да ги обвиняваш. Голяма си и сама можеш да поправиш всичко.

Главното, над което трябва да се работи, е личният „кодекс на честта”, определянето как с теб може да се постъпва и как не може. За работните отношения той може да е един, а за личните – друг. За тези сфери отговарят различни зони на нашата индивидуалност, затова с колегите действаш последователно и самоуверено, а в общуването с приятели или мъже – отстъпчиво и нерешително или обратното. Как да разбереш кое е разрешено и кое позволено от твоите „закони”? Внимателно се вслушай в себе си. Сигнали за тревога – най-малките съмнения, намек за обида, болка, гняв или дори завист. Не игнорирай тези чувства. Психолозите Хенри Клауд и Джон Таунзенд в книгата си Границите пишат, че изпитваш последствията от разрушаването на границите, дори и ако ги скриваш от страх да не обидиш някой или покажеш някоя твоя лоша черта. По-добре е да си честна. Точно откритостта в общуването с другите е проява на любов към тях.

Но да усетиш собствените си рамки е наполовина свършена работа. Далеч по-сложно е да ги отстояваш, когато ще трябва да си готова да изпиташ силата си. Задължително ще срещнеш външна съпротива – гняв или чувство за вина. Може мъжът ти да ти вдигне скандал, когато откажеш да отидеш в събота на обяд при свекървата, шефът ще приеме нежеланието ти да работиш извънредно като лична обида, а майка ти деликатно ще ти напомни, че благодарение на нея имаш кола (с която трябва да я закараш на вилата в петък вечерта). Приготви се да чуеш напълно убедителни аргументи и се запитай: „Този човек иска аз да стана по-добра или просто иска да получи нещо?”. Никой няма право да иска от нас това, което ни създава дори и малки неудобства.

Още един съвет. Тренирай умението да искаш нещо за себе си или да казваш „не” в кръга на близките си приятели, които ще те подкрепят. Правейки по една малка крачка, постепенно ще усетиш собствените си граници и ще се научиш да поставяш другите на място, без да изпитваш чувство за вина.

И как се прави това?

Като за начало запомни, че всеки от нас сам си носи отговорностите. За поведението, изборите, убежденията, чувствата, ценностната система, ограниченията, талантите, мислите, желанията и любовта. Приятелката ти се обидила на отказа ти? Разбери, че тя се обижда, заради очакванията си. Попитай я как да помогнеш, без да променяш решението си. Съчувствай на преживяванията й, но й покажи, че ти не носиш отговорност за тях. Ако ситуацията се повтори няколко пъти, помисли за защитна линия. Ето какво съветва Уте Ерхард, автор на книгата Послушните момичета отиват в рая, непослушните – по света: „Обещай си предварително: „Дори и тя да ме погледне злобно или дяа ми каже, че съм егоистка, пак ще кажа не!“.
Друг пример: упорито те сваля едно момче и ти се чувстваш длъжна да му отговориш с взаимност. И забравяш, че любовта – това е негов личен избор, а жестовете на внимание му доставят не по-малко удоволствие, отколкото на теб. Приемай, но не се стреми да отговаряш със същото. Хенри Клауд и Джон Таунзенд предупреждават: склонни сме много да се раздаваме, не само от чувство на страх или вина, но и защото родителите са ни учили, че трябва да сме задължени за всичко, което получаваме, дори ако не ни е трябвало. Сто пъти са ти казвали: „Ние нямахме тези неща, когато бяхме деца” и ти след 15 години се стремиш да се откупиш за неща, които не си искала.

И не, не спорим, че да бъдеш благодарна и да те е грижа за чувствата на другите е хубаво. Но в живота, както и в условията на силна турболентност, действа правилото: първо се погрижи за себе си, а след това за ближния. Ще можеш да си опора за близките си тогава, когато станеш с по-силен дух. Така че смело напред – да защитаваш границите си!

4 заблуди, които пречат да построим границите си:

1. Това е егоизъм. Не, това е разумна грижа. Ако си способна да се грижиш за себе си, означава, че ще можеш да помогнеш и на друг.

2. Това е инат. Когато се съгласяваш с някой, само заради страха да не излезеш лоша, твоето „да” не означава нищо, така че въпросът не е в границите.

3. Това пречи на другите. Възможно е, но всеки човек, особено ако е възрастен, сам носи отговорност за чувствата си. И ако някой не може с уважение да приеме решението ти, вашите отношения не струват нищо.

4. Това пречи на теб. Чувството за неловкост, смущение или гняв сигнализират за това, че твоето „аз” е заплашено от нещо.
Проблемът с бариерите е от детството, когато се учим да се разграничаваме от другите.

 

Коментари

Липсват ли ви латиноамериканските сериали?